Последните месеци от живота си, Пенчо Славейков споделя със своята

 

Последните месеци от живота си, Пенчо Славейков споделя със своята обичана - Мара Белчева в Италия. Времето, прекарано там сред двамата е дълго блeнувано. Страната на Данте е в мислите и стремленията на създателя доста преди 1911 година, когато той за първи път се допира до неаполитанските крайбрежия. Година по-късно, откакто към този момент не заема длъжността шеф на Народната библиотека, Пенчо и Мара още веднъж са в Италия. През юни 1912 година двамата прекарват няколко дни във Флоренция, където Пенчо получава втори удар. Състоянието му е тежко от години, а той не може да откри лек.

„ Първоначално образованието си получава тук в тревненското учебно заведение, по-късно учи в Стара Загора, в София, в Пловдив, само че един случай на 17-годишна възраст оказва въздействие върху неговия живот и творчество “, описа Румяна Маркова, екскурзовод в Музей " Славейковата къща " – Трявна.

Последните месеци от живота си българският стихотворец прекарва в Италия

„ Около 10 януари 1884 година той е на непълни 18 години. Брат му Христо Славейков му донася от Русия един зимни кънки и той се е пързалял и какво тъкмо е станало дали е задремал краткотрайно, или просто извънредно се е простудил, само че по-късно, в течение на три месеца, той е в извънредно тежко положение сред живота и гибелта. След това на ново се учи да прохожда, да приказва, да написа “, сподели доцент дфн. Емил Димитров, зам.-председател на Българо-италианско общество " Пенчо Славейков ".

„ Благодарение на невероятния си гений, на жаждата си за живот, той цялостен живот се мъчи точно да се оправи с тази болест, да я надмогне “, добави Маркова.

„ Единственото, което е известно с акуратност са показанията на смъртния акт. Става дума за епилептичен удар, само че този епилептичен удар, е предшестван от два други. Първият е, когато те живеят в Рим. Той е ходел в легацията да употребява пишещата машина. Той там получава първия удар. Получава лекарска възбрана да се занимава с мисловен труд. Нищо не работи и аз съм разкрил една единствена негова фраза в една картичка, изпратена от Мара Белчева до лекар Кръстев, в която написа " доста здраве ". Това са последните думи, написани от Пенчо Славейков, единствени “, изясни доцент Димитров.

Двамата отпътуват за Комо, Брунате. Отсядат във вила-пансион " Белависта ". До там стигат посредством популярната " зъбчата железница ".

„ Те оставят в стая номер 4, това са обстоятелства, които са известни по други свидетелства, което е на първия етаж в ляво, с балкон и аспект към езерото “, сподели доцент Димитров.
„ Последните или предпоследните думи, които считам, че не подлежат на подозрение, закрепени само от Мара Белчева, че от това място се вижда цялата Ломбардска котловина и че това е истински парадайс. Това е такава панорама, че такава гледна, която в никакъв случай на никое място не е виждал “, добави той.

„ На 11 юни направени, тъй като на 11 юни в 8:20 часа сутринта Мара Брчева изпраща една от нейните телеграми и евентуално тогава тя е извикала един фотограф от Комо. Това са единствените фотоси, където Мара Белчева и Пенчо Славейков са дружно на една фотография. В по този начин моята интерпретация това са всеобразните им брачни фотоси от един брак, който е подписан в действителност в небесата “, описа доцент Димитров.

Това са последните думи от епилога на Пенчо Славейков в " Кръвава ария ". През 1940 година група български студенти от университета в Падуа ги изписват върху паметна плоча, сложена на една от стените на хотела в Брунате, в който той умира.

" bTV споделя " за пътя на дантелата от Европа до Калофер

На погребението на Славейков в Брунате участват четирима българи.

„ Има четири дни сред гибелта и погребението на Пенчо Славейков, през което време не е ясно какво ще се случи с неговото мъртво тяло, тъй като има план, той да е пренесен и заровен в България, само че това в действителност се оказва невероятно и едвам на 4-тия ден вечерта се реализира това заравяне, откакто идват от България. През тези дни, в България, в пресата се развихря същинска стихия, без да има някаква точна информация какво тъкмо се случва или се е случило, или опозиционните вестници отпред с в. Пряковец, органът на Демократическата партия, последователно стартира и утвърждава тъкмо тази версия за изгнаничеството на Пенчо Славейков “, изясни доцент Димитров.

Тленните остатъци на Пенчо Славейков са пренесени в България 9 години по-късно. През 1921 година В Брунате, загатна за поета се пази и до през днешния ден. Къщата, в която той поема последния си мирис, през днешния ден споделя на гости от целия свят освен за последните дни, само че и за целия му живот.

„ Това е фамилният ни хотел. Работя тук от 23 години. Тук са и татко ми, и брат ми, брачният партньор ми. Това е историческа постройка, издигната е 1896. Има над 120 години живот. Къщата е цялостна с живот и с обич. Притежаваме тази къща от 1986 година Баба ми е имала ресторант. Продала го е и с парите от него е купила този хотел. Тази къща е била в доста неприятно положение, когато тя е я е закупила, тъй като дълги години не е функционирала. През 50-те години, предходните притежатели са покрили всички картини, фрески, дървото беше покрито с мокет. Опитахме се да я възстановим каквото е била преди този момент “, сподели Клементина Каваланти, притежател на бутиков хотел " Беллависта " – Брунате.

„ Първите притежатели са били локални хора от Комо. Мисля, че семейството е носила името Гилярди. Имало е доста прочут готвач в ресторанта. Много  прочут. Той е работил за кралицата. Имам няккаъв подобен спомен. Не си припомням доста добре историята. Сградата постоянно е била хотел. Това е един от първите хотели тук в Брунате “, изясни тя.

„ Намерихме истински регистри, в които са се водели мемоари за всички посетители, които посещават хотела. Тези, които открихме стартират от 1910 година Много е забавно, тъй като прави усещане по какъв начин е попълвана и расата на всеки един посетител. Може откриете ariano race, тъй като по време на войната, в годините на война е било доста значимо да се спомене, в случай че някой е бил " ариано " или не “, добави Каваланти.

Освен двете паметни плочи, сложени на фасадата на вила Белависта, по концепция на българо-италианското сдружение " Пенчо Славейков " през днешния ден във вилата е обособен и специфичен исторически ъгъл на поета. Там стои и копие на паметна книга от 1940 година, в която през днешния ден посетителите не престават да споделят своите мемоари и усещания, свързани с Пенчо Славейков и Брунате.

„ Знам също от една книга, която имаме тук, е упоменато, че когато е бил тук в една от стаите, той е лежал и гледал към тавана, където е имало красива картина. Когато реставрирахме тази стая, ние намерихме тази картина. Много е сантиментално и доста красиво. Стаите са в либерти жанр. Говорим за началото на 19-ти век. Либерти жанр е бил доста значим. Много вили са издигнати в този жанр. Вътре са изпълнени с доста картини, рисунки, цветя. Тази къща е някакъв микс сред либерти вила и швейцарска вила, тъй като ние се намираме доста покрай границата на Италия с Швейцария. Българите идват тук единствено за деня. Не остават да нощуват. Пийват по нещо, обядват или вечерят, и си потеглят. Истината е, че татко ми избра стаята на Пенчо Славейков, с цел да живее в нея. В нея човек не може да отседне. Баща ми живее там. Той също е човек на изкуствата и беше главният човек, който взимаше решения за това по какъв начин да реновираме къщата. Ние, нашето семейство и италианците не познаваме добре живота на Пенчо Славейков, само че, с помощта на хората, които са мощно заинтересувани от неговия живот и с помощта на хората, които непрекъснато идват тук и търсят информация, можем да разберем, че е значим за вас, по този начин, че за нас е наслаждение и наслада, че той е бил тъкмо тук. Голяма част от това, за което той написа не го разбирам изключително добре, само че бих споделила, че чувствам по някакъв метод каква душа е носил той. Чувствам го. В Италия има прочут стихотворец – Леопарди, за нас той е най-важният. Някой ми сподели, че за вас Пенчо Славейков е като за нас Леопарди. Така, че мога да си показва и да схвана неговата значимост “, описа Каваланти.

„ Мисля, че Пенчо и неговата обичана към момента живеят тук, по някакъв метод. За нас е доста значимо да се погрижим за тях. И си мисля, че тези неща, които усещаме се случват, тъй като съгласно мен до момента в който той е бил тук, е бил благополучен “, добави тя.

Продължи да четеш